GAME.EXE
Злаготоръе
Автор: Александр Вершинин, versh@game-exe.ru
Дата публикации:16.08.2001
Камо гребеши*
Зачинаiте чтиво с этой писулъки!
"И теперича славънiй герой, распосъледънъя надежа Добра и одинокiй шансъ побъждъннаго Зъла, должнъ распутътъ клубъкъ интригъ, понятъ, что заставилъ Свътлъхъ Баговъ поiти на предътельъство и рассъдитъ - кому выiти победитълъмъ из финалъной боевъки", - Руссобитъ-Эмъ.
"Дуръмаръ, чтобъ ты сдохъ, безделъникъ мерзопакостънiй!", - дуръмаръва маманя.
Кличутъ мiня Дуръмаръм. Светлiе боги настаiвали на другiхъ именахъ: "Вольдъмаръ", "Вилимiръ", даже иноземномъ "Скаръ", но ведъ я пацанъ упръямiй. Маманя родитъ мьнъя Дурьмаръмъ, значитъ такъ тому и быватi. Спросите любаго интеллигентнаго человъка, он вам ответитъ - все дъло в имени.
1
На хорошiхъ - воду возятъ. Дуръмаръ во всея ъго красе богатырскай.
Вообще-та, боги на меня изъдревле косо смотрятъ. В народъе про такихъ как я говорятъ: "Божинька на ъго в шестъ осьмушекъ гляделъ". То естъ, в три-четъверти. И когъда я, госпади иисусъ, отдалъ жизнъ и кровинку мою за хаты рiдныя, они надо мнiй посмеявшiсъ, оборотъ верънули. Сказали: "Вставай, добрiй молодецъ вновъ. Зомбой (так и клiкнули, "зомбой"!) будешъ". И взялъ меня инокъ дръевнiй Еловитъ и раскинъулъ лабъуду галъимую на десятъ экрановъ, верстъ мореходнiхъ! Внимаю я волхъву маразматичъному, а самъ в душенъке вопълю: "За что вы менъя такъ наказыватъ решили, о всемогучъiе?". И укоротитъ старца не в силахъ: интеръфейс, мамiнькай и папинькой привитiй не велитъ. Едъритъ ваше коромыселъко!
Инфекцiя
Указалъ мне мудрякъ словоблудливiй итти далеко и надолго. Миръ во всемъ мире спасатъ, молодецкую статъ явитъ и хана кочубейскаго в финалъ стыдом великiм покрытъ. Я же со своею мыслъю подъспуднай не рассталъся: надобно мiне где-нитъ копыта богатыръскiя откинутъ - назло божинъке и всемъ ъго архангъламъ. Отнынъ въся моя дъятельность душевная была направълена во благо хотенiя смертоубиiственнаго, хотъ и бессознатъльнымъ былъ тотъ порывъ. И дохъ я часто и вызывалъ сэйфъ-гэймы до рябушки в светлiх очахъ.
2
На самамъ деле вероятнъстъ вмазыванiя - сто працентавъ. Ведъ у меня естъ сэйфъ-гэймъ!
Подобно тому, как Сизифъ могучiй тянулъ свой булъникъ гранитовiй на горбу собствiнномъ, так я сражалъся со Златогорiемъ обрыдлымъ. Существаванiе мое не имело туточъкi ни смысловъ философскiхъ, ни идеiнаго подкръпленъя. Скудънiми были окрестности, куда ни тъкни куръсоръ свой, всюду клинъ. Сундукъ не открiтъ, в хату ни воiти, в окна светлицъ не постучати. Интерактивъностъ животворящiя в земляхъ златыхъ гниластнаю оказалася.
А ведъ вещуны небеснiя клятвенным словомъ о небосводъ стучалi: мол, фалаутомъ заморскимъ будешъ, зомба ты наша дуръмаръская. Изображенiя ворованнiе рисовали, как у купцов-интерплъевъ междусобойно положено. Выбърай себе уменiя по вкусамъ-радостямъ. Хочешъ, воякою костоломнъмъ станъ или охотникомъ зверобоiнъмъ или даже воромъ презреннымъ или инокомъ волшбопотентънiмъ. И я повестисъ на сий разводъ изволил, как пейзанинъ захудалый. Выбралъ себе свойствъ сверхъестествънныхъ, ума палату и смекалки авосъку. Думалъ: буду магистром магическимъ, стану повелеватъ стихiями и басурмановъ злодейскихъ молнiей в ягодицъ шъкварить. Выбиралъ перксы и трэйтсы про-западническiе, как в мирахъ приличнъхъ положено. Тутъ небеса обетованнъыя затряслися от гогота олимпиiскаго. Братiя всемогущъя перстами в мою сторону дразниласъ, а одинъ мелкiи пакостникъ так и съ облака оземъ грешнуя сверзилъся - такъ надрыватъся изволилъ. Ирония демиурговъ оскорблънiем мне показаласъ и решилъ я результатомъ задавитъ небеснуя ухмылку.
Сновидънiе
В поiскахъ подвиговъ молодецкихъ забрел я часомъ в деревушку, чъе названiе березовiмъ именемъ отличалосъ. Тамъ встретил я девицу простецкаго сословiя, там первiй квест молодецкiй обрелъ: Буку-проказницу изловитъ и пришмякнутъ удалъю пертой. Существо сiе лопать буренокъ повадилосъ и явно по кулаку богатырскаму скучати изволило. Тутъ бы мне умишкомъ пораскинутъ и оффенсы зырками осмотретъ. Но надежа на демиурговъ мозгъ переклинила. Мол, балансы - издревле ихнъя ипостасъ. Глядъ, скачiт на меня лъгуха краснiя, вся кривая и деревяннъiя. Спаси, сохрани и помилуй! У меня ни заклътья для нiе, ни меча-кладунца. Так и подохъ, как песъ: а Бука богопротiвная крестикъ шутовскъй поставила и надписъ написала: "Дуръмаръ - дуракъ".
С техъ самыхъ поръ буки, бяки, лишiе, твари болотнiя, волчары, подлецъ, разбоiникъ и прочiя нечистъ терла объ меня грязнiе свои лапки. Справедливостъю туточкi и ни вуняло: всегда четвиро на одного. Изслъдованiя показали, что сражатъся супротивъ всихъ неумно, а бытъ бъглъм съ поля брани бъстолково - монеты супостатовъ пропадаютъ зазря. Отовсюду привходятъ раздраженiя: врагъ могучъ, денегъ нетъ, лечитъся или отдыхатъ безъ монетъ не можно, а сражатъся подранкомъ - это какъ паритъ на воздушномъ баллоне без предохранителънъго вентиля. Перпетум цiркусъ, замкнътый кругъ получаетъся. Учитъвая, что все квъсты подразъмеваютъ хорошiе взъбучки, выполнъятъ ихъ тоже пръдставлъется невозъможнъм.
Въживатъ в этiй стръне следуетъ стръго послъдовательно: выбралъ рубъку, побежалъ к краю карты. Въсталъ в шаге от кромки и ждъшь злодеевъ. Передъ первiмъ тычъкомъ - сэйфъ. Коли промахъ сморозилъ Дъремаръ-прохъвостъ, делай лоадъ пока не попадетъ. Когда ткнулъ в жъвотъну, снова сэйфъ. И лоадъ, пока вражина не осклизнетъся ударяючи. Сэйфъ. Лоадъ. (Лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ-лоадъ). Сэйфъ. Подътянули запасъныя полки? Кiдай манатъки, бежатъ изволъте.
Философiя
3
У этихъ букъ всегда превосходнае состоянiе. Жабъ краснокожiй, вотъ они кто.
Великiй мыслитель-поэтъ Шиллеръ однажды сказал: "Причина твоихъ жалобъ объясняется тъмъ принужденiемъ, которое твой разумъ оказываетъ на твое воображенiе". И в самомъ деле! Обширънiй выборъ характъристiкъ всячъскiхъ мечътатъ о фолъутахъ западъничъскiхъ застъвляетъ. В то время какъ автъры пофигичъскiя эти завитушъки для красотъ пущихъ присобачiли. А путъ дуръмаръскiй всяго одинъ получаетъся. Богатъремъ кирпiчъмордъмъ становисъ, а всему осталъному прилагатъся по ходу делъ назъначъно. Нетъ в Злътогоръе места для многовеннаго преходящаго безумiя, которое наблюдается у всякаго творческаго разума и возможнастъ котораго отличаетъ реалъную РПГъ от поддълки галимой. Пародъя на перъксы постъ-апъкалиптическiя не помагаетъ: вы, демиурги, черезчуръ рано устраняете мысли дуръмаръскiя и черезчуръ строго ихъ сортируете.
Здъсъ мы имеимъ классiческуя трагедiю рока: ея трагическое дъйствiе покоится на противоръчiи между всеобъемлющей волей боговъ-инжинеровъ златогоръскiхъ и тщетнымъ сопротивленiемъ людей-играковъ, которымъ уготовано подчиненiе воли и сознанiе собственнаго безсилiя. В сачетанiи с устъревшай на 5-6 годковъ картинкой синъматографическай и безспредълъно затянутой примитивной баевъкой паходавой, веселилка компутъръная "Златогоръе" печалъной ошибъкой обарачиваетъся. На том, собственна, и сказски канецъ. Финалiя, дамы и гаспада.
"Злаготоръе"
Жанръ: Пародiя на РПГъ
Инжинеръ: Бурютъ
Пубълицiстъ: Руссобитъ-Эмъ
въвъвъ.руссобитъ-эмъ.ру
Сложнявостъ среднiя
Картинка 2,1
Исторiя 0,9
Музiка 1,4
Звукъ 0,6
Управъленiе 0,6
Вердiктъ 0,7
Сутъ
Русска-народънъя пародъя на фалаутъ мериканъскiй. Менюшъки похожiя, интерфеiса причудъливая. Да только безъ толку. Безыдеiностъ обръдлая.
Сiстемныя требованiя
Не декъларированы
Дополънителъная инфоръмацъя
Палунъдра!
------------- *Куда гребешь?
Взято с
